Този постинг искам да посветя на него. На един възрастен мъж, който би направил и невероятното за да ме види щастлива.
Напоследък животът ми е страшно объркан и затова в петък след работа реших да ида на единственото място в този град където се чувствам наистина добре. В апартамента на дядо! Да, беше един прекрасен уикенд. Говорихме си, гледахме Олимпиадата, но най-важното от всичко беше, че и двамата си дадохме кураж и сили да продължим напред. Откакто баба почина, дядо е толкова самотен. И просто беше невероятна радостта му когато му казах, че ще му ида на гости и дори смятам да остана чак до неделя вечерта. Беше се постарал толкова много... сладолед,  бисквити, кафе... сякаш очакваше кой знае кого! Но пък беше толкова мило! Отдавна никой не беше правил нещо толкова мило за мен! После двамата седяхме пред телевизора, ядяхме сладолед и гледахме състезанията по плуване. Не че съм чак такъв фен на състезанията по плуване, но просто се чувствах добре там, в хола на дядо. И мислено се върнах 15 години назад когато със сестра ми стояхме в същия този хол и гледахме анимации. Хубави дни бяха! Но не искам да се отнасям назад във времето, а да се върна при дядо и прекрасния уикенд, който прекарахме заедно и да му кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за всичко, което е направил за мен през всичките тези години и се надявам, че ще имаме още много много прекрасни моменти заедно. Той ще ми разказва спомените си, аз ще му приготвам кафе и самотата ще бъде толкова далеч от нас. 
Обичам те, дядо!