Четейки новините, попаднах на едно доста интересно заглавие: "10-годишно момиченце беше избрано за жена на годината". Първата ми мисъл беше, че това е поредната тъпотия, но когато прочетох, кое е това дете, знам, че ако имах право да гласувам и аз бих гласувала за нея, защото тя го заслужава.
Историята, с която си е спечелила това признание, а и моето дълбоко уважение е следната:
Когато била само на 8, родителите й решили да я омъжат, като все пак и обещали, че макар и омъжена тя няма да живее със съпруга си, който по това време бил на около 30, докато не навърши 18. Но в последствие съпругът й предявил права над нея и още на 8 тя била отведена в неговия дом, където той се държал с нея като със законна съпруга. В трогателната изповед на това дете се казваше, как тя искала да играе на вън с куклите си и с другите деца, докато съпругът й не я завличал насила в спалнята. Но за разлика от много други деца изпаднали в подобно положение, тя не се примирила със съдбата си и един ден, не само успяла да избяга от съпруга си, но дори и да подаде молба за развод и жалба срещу баща си и съпруга си, които я изтъргували като стока. В последствие тя успяла да спечели делото и днес, едва на 10 тя е символ на борбата на жените в Ислямския свят за по-добър живот.
Замислете се, колко много жени са жертва на домашно насилие, но колко от тях имат смелостта на това дете! Смелостта, въпреки боя и униженията да се бориш за правото да бъдеш щастлив! 
Ето, затова това момиче заслужава наградата, повече от всяка друга жена! Защото е рискувала живота си, в арабския свят за подобно деяние е възможно жената да бъде пребита с камъни, но не се е отказала от правото си да бъде щастлива и да има детство.
Незнам каква ще е съдбата й оттук нататък, но каквото и да стане с нея, съм сигурна, че тя ще порасне като силна жена, готова да се бори са правото си да бъде щастлива независимо от обстоятелствата. Защото тя е победила в най-тежката битка, битката със сраха.