Постинг
15.06.2009 10:51 -
Весели спомени
Автор: rpatel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2776 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2009 11:25
Прочетен: 2776 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.06.2009 11:25
Вчера реших, че времето е подходящо за разходка и отидох да се разходя до НДК. Съвсем случайно се оказа, че на моста на НДК има изложба. Е, аз като любопитен човек отидох да видя за какво става дума... и се върнах назад, назад във времето, когато имаше мечти и хората вярваха, когато хората пееха по площадите и вярваха в бъдещето. Няма да го крия. Аз съм дете на прехода. Детството ми премина по митинги и барикади. И колкото и да е странно понякога ми липсва това време. Да, да. Може и сега да живеем по-добре, може и сега да не ни се налага да мръзнем пред Парламента както по времето на Жан Виденов, обаче някак ми липсва всичко това. Незнам, може би просто защото съм била дете и не съм съзнавала колко е трагично всъщност, че се е стигнало до там хората да мръзнат по площадите, но за мен това си беше вълнувашо. А и музиката... и до днес помня някои от песните на Васко Кръпката и не само. Имаше и други... Милена, Йорданка Христова, Вили Казасян и Георги Минчев... и цял площад, който пееше с тях. Пееше и вярваше в бъдещето... скачаше и вярваше в бъдещето... палеше свещи и вярваше в бъдещето...
Славни дни бяха! И сега не сме доволни от управлението, но колко от нас ще се решат да излязат на плащада и да пеят: Луканов е престъпник, а Лилов п...ст! :-))
Май немного. Уморихме ли се или наистина живеем по-добре, нямам представа, но вече не е такова каквото беше преди. Няма палатки, няма младежи разхождащи се с войнишки шинели и малки танкчета (когато Петър Младенов уж щеше да праща танкове срещу народа), няма млади майки, които да отглеждат децата си едва ли не на площада. Е, тайно се надявам, че всичко е така защото вече няма нужда от това, но нищо не ми пречи да се връщам назад, да си спомням за буйното ми детство и... да се усмихвам. :-))
Славни дни бяха! И сега не сме доволни от управлението, но колко от нас ще се решат да излязат на плащада и да пеят: Луканов е престъпник, а Лилов п...ст! :-))
Май немного. Уморихме ли се или наистина живеем по-добре, нямам представа, но вече не е такова каквото беше преди. Няма палатки, няма младежи разхождащи се с войнишки шинели и малки танкчета (когато Петър Младенов уж щеше да праща танкове срещу народа), няма млади майки, които да отглеждат децата си едва ли не на площада. Е, тайно се надявам, че всичко е така защото вече няма нужда от това, но нищо не ми пречи да се връщам назад, да си спомням за буйното ми детство и... да се усмихвам. :-))
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
