Постинг
26.08.2010 10:59 -
На дядо с любов
Хора, знам че всеки от нас си има 1000 неща за правене, какви ли не проблеми и задачки, срокове, които трябва да спази и т.н. и т.н. и т.н., обаче покрай новината за изчезналия възрастен мъж в Пирин се замислих за това как се отнасяме с възрастните си роднини. В повечето случаи ако не зле, то поне с досада и безразличие. А не трябва! Защото първо и ние ще станем стари и болни някой ден и после, ами това много често са хората, които са ни отгледали. Как щяхте да се чувствате вие ако когато бяхте деца и отивахте да видите баба си тя беше вечно заета и не ви обръщаше никакво внимание? Е, не казвам, че няма и такива баби, ама все пак. И така, сега ролите са сменени. Сега дядо е този, който ми се обажда по телефона и ме моли (забележете моли, а не настоява!) да ида да го видя, ако имам време. Е, как да откажеш? Да, знам, че ще ми е скучно, че за сто и първи път ще слушам едни и същи истории от младостта му или новини за незнам си кои комшии, които аз изобщо не познавам, но се усмихвам, опитвам се да се включвам в разговора и да изглежда, че ми е интересно. Поне това мога да направя за него! Защото знам, че е самотен, много самотен. Първо се оказа, че има глаукома и му правиха няколко операции на очите, до колко са успешни нямам представа, но е факт дядо почти не вижда и това много му пречи да ходи както преди, т.е. за негов ужас е принуден да си стои повече вкъщи, после баба ми почина и на дядо му стана съвсем тъжно и самотно и накрая вече почти не му останахи приятели. Какво да правиш, от една страна е хубаво да живееш дълго, но от друга в един момент установяваш, че си сам. Защото следващото поколение не вижда света като теб, а от твоето поколение не е останал почти никой или ако е останал е в същото положение като теб, т.е. почти не излиза от вкъщи заради куп здравословни проблеми. Лоша работа! Е, аз не съм в състояние нито да заместя баба, нито приятелите му, но поне могат да внеса малко цвят в ежедневието му. Да му разказвам за писането на дипломната си работа, за това как съм прекарала на морето, за животът ми по принцип... ей такива неща! Защото знам, че първо дядо проявява искрен интерес и после какво ми коства, вместо да вися сама пред телевизора, да ида да погледаме телевизия заедно? А и признавам си посещенията ми при дядо са малко съучастнически. :-) Горкият той, освен всичко друго, има и диабет и му е забранено да яде сладко, а пък и двамата много го обичаме, за това когато му ходя на гости, тайничко му нося нещо сладко-я бисквити, я сладолед. Е, да знам, че не трабва, ама гледаме да не прекалява, а и все пак от 1 или 2 пъти седмично се надявам да не му стане нищо. Пък и човекът е на 83, сам си казва, че вече си е изживял живота, защо да се лишава от тези малки удоволствия? И без това май само това му е останало. А, да и пазаруването. Не че майка ми и баща ми не могат да напазаруват, могат, но нарочно са му поверили тази задача на него. За да се чувства полезен. И това е добре. Кварталния магазин е на съседната улица, освен това дядо отдавна се е сприятелил с продавача, така че какво лошо има. Хем купува хляб, хем ще си поговори с някой извън семейството, а и може и някой съсед да срещне във входа. Малко разнообразие с две думи. Но идеята ми беше друга. Исках просто да ви напомня за тези хора, които живеят сред нас и които се нуждаят от нашите грижи и внимание. В повечето случаи не им трябва много. Малко време, някое забранено пораче шоколад... но най-важното е вниманието! Милият той толкова иска да бъде полезен, че понякога дори не забелязва, че прекалява, но аз не му се сърдя. Винаги гледам да изслушам съветите му, пък после правя нещата както аз си реша, важното е, че съм му дала възможност да каже какво мисли. Повярвайте ми, това не коства толкова много усилия, но пък си заслужава. Достатъчно е да видиш благодарността им за да разбереш. А и помислете за това, времето тече. Днес те са старите, а ние младите, но един ден? Един ден ние ще сме тези, които ще копнеем за малко помощ и внимание.
За това не подминавайте с досада възрастните си роднини, не им реагирайте нервно дори и да говорят глупости, защото те си мислят, че правят всичко това за ваше добро. Пък и колкото и смешно да звучи, понякога съветите им наистина се оказват полезни. :-))
За това не подминавайте с досада възрастните си роднини, не им реагирайте нервно дори и да говорят глупости, защото те си мислят, че правят всичко това за ваше добро. Пък и колкото и смешно да звучи, понякога съветите им наистина се оказват полезни. :-))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
