Телефонъ ми звъни на поразия, а аз имам чувството, че съм заспала преди няколко минути. Но няма как да пренебрегна това дрънчене и за това с неохота запалвам нощната лампа. Окозва се, че е 6 сутринта. В първия миг се намусвам, но после се сещам къде съм, а именно в Италия и се изтрелвам от леглото без повече мрънкане. Имаме около час да се приготвим и в 7, напълно готови и със стегнат багаж, трябва да сме долу за закуска (следващата нощ ще спим на съвсем различно място за това багажът ни трябва да е с нас, а за да не го мъкнем през деня го оставяме в автобуса). Следва солидна закуска и две чаши кафе и към 8 се натоварваме на автобуса и поемаме към Падоа. Оказа се много симпатично градче и при това много спокойно на фона на тълпите във Венеция. Така, че ако някой ден ще живея в Италия (а, дано!) определено ще предпочета градче като Падоа, а не някоя туристическа дестинация. Но макар и не толкова "туристическо" колкото останалите, градчето имаше какво да ни предложи. Най-вече 2 забележителни църкви-Св. Юстина и Св. Антоний. И там, докато с голяма почит, се докоснах до саркофага на св. Антоний си пожелах да се върна в Италия отново и този път за дълго (после си пожелах същото на още две места). След това имахме свободно време, но помолих екскурзоводката да ми покаже пътя към университета (един от най-старите в Италия, всъщност 2-рият след този в Болоня). Оказа се, че не е далеко и жената предложи да ни придружи. Направихме си страхотна разходка, снимахме университета и опитахме страхотния италиански сладолед. Но за съжаление времето не ни стигна за купуване на сувенири, защото в 12 трябваше да сме на паркинга, където ни чакаше автобусът, който да ни закара до Пиза.
Оказа се, че двата глада не са толкова близо един до друг и в Пиза бяхме чак в 4 часа, а трябваше да видим доста неща. За щастие, намерихме едно влакче (като тези, които лятото разхождат туристите из морската градина във Варна), което буквално за няколко минути ни закара до входа на стария площад. За да пестим веме си купихме комбиниран билет. Срещу 25 евро на човек можеш да посетиш  6 забележителности- прочутата кула, баптистерия, катедралата, старото гробище и два музея. Е, времето ни стигна за 5 неща. Остана ни само 1 музей. Но разбира се, започнахме с Кулата. Толкова бях вдъхновена, че изкачих 8 етажа почти на бегом, въпреки, че особено качването на първите етажи е малко странно заради наклона. Все имаш едно такова странно чувство, че нещо не е както трябва... но пък гледката от горе е възхитителна! Едвам се въздържах да не изкрещя от щастие! Но вместо това направих много снимки и отново си пожелах да се върна в Италия! Обаче нямах време за губене. Веднага до кулата е катедралата, така че директно влязохме в нея. Красива е, но съзнанието ми беше още при кулата, следваше баптистерия (това е мястото където са кръщавали децата и е самостоятелна постройка до катедралата, защото според традициията некръстен човек няма право да влезе в църква). Тук ни беше демострирана акустиката на тази невероятна сграда. Следваше музеят на фреските. Неговата история е интересна. Когато правили реставрация на стената на гробището, по нея открили забележителни рисунки от XIII и XIV в. (за съжаление бяха доста избледнели и не съм ги снимала) и създали музей в който да ги пренесат. След музея, разбира се, дойде ред и на самото гробище. Представете си, малък парк ограден със стена и настлан с мраморни плочи, а покрай стената саркофази и паметници. Всъщност, въпросните плочи върху, които ходиш са надгробните плочи на хората. Малко е зловещо, но пък сигурно на отдавна починалите пизанци не им е скучно защото всеки ден хиляди туристи им идват на гости и дори им правят снимки. :-))
Оставаше ни още 1 музей, но до срещата ни с останалите от групата оставаха само 15-тина минути, за това решихме да го пропуснем и вместо това бавно да вървим към изхода и да разглеждаме сувенирите.
После следваше кратка разходка до автобуса и едва когато седнах на седалката си дадох сметка колко съм уморена и че не съм яла нищо от закуска. След кратък преход пристигнахме в градчето определено ни за нощувка, но този път вместо директно да си легнем, излязохме да си потърсим нещо за вечеря. И наистина на 1 пресечка от хотела попаднахме на нещо подобно на заведение за бързо хранене. Едно малко помещение с плот и няколко столчета и един симпатичен италианец, съпругата му и бебето им, които правят пици пред теб (тук в подобни места правят дюнери). Добре де, бебето не прави пици, все още. То е един вид талисман на заведението. И така, казваш си каква пица искаш, сядаш на столчето и след 10-15 мин. си получаваш пицата в пластмасова чинийка, но пък токущо извадена от пеща. Освен това цените бяха много прилични. Но пък и мястото беше съвсем обикновено. Докато си ядохме пиците гледахме какво правят хората от квартала. Идват, порачват си пицата, излизат да се поразходят и след 10 мин. идват да си я вземат в картонена кутия за вкъщи. След вечеря се върнахме в хотела, взехме си по един топъл душ и се отдадохме на заслужена почивка, защото на другият ден отново ни предстоеше ставане в 6.