Постинг
15.08.2011 15:12 -
Вие какво мислите?
Автор: rpatel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4295 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2011 15:18
Прочетен: 4295 Коментари: 10 Гласове:
13
Последна промяна: 15.08.2011 15:18
Така се случи, че днес нямам много работа и ми остана малко време да хвърля един поглед на новините в днес.бг. И какво мислите? Попадам аз на накяква сълзлива историйка за това как авторката съчуствала на някакви циганета, защото горкичките те си нямали дом. Решавам да прочета историята до края и какво се оказва? Въпросните дечица си имат родители, които обаче, вместо да работят, предпочитат да висят на пейките и да използват съчуствието на останалите майки. И от тука се почва едно: "Горките дечица!" Един рев, едно тръшкане... колко била жестока съдбата, а те горкичките "гледали така умно"...
А сега аз да попитам авторката: Като и стана толкова мъчно за горките дечица направи ли нещо за тях? Вместо да им даваш солети, да беше звъннала на социалните! Защото проблемът им няма да се реши нито с даването на солети, нито с 10-те лева, които са поискали! Но, не! Авторката не само не е направила нищо за тези деца, но дори се опитва да вмени вина на всички нас, че видиш ли заради нашето бездушие имало бездомни хора! Браво! Супер! И какво да направя аз? Да си взема целия катун вкъщи?! Това ли да направя?
Защото в отговор на обвиненията, че ние, които имаме дом и някаква сигурност, не правим нищо, ще разкажа една друга история. И тогава ще разберете защо вече не помагам. Беше преди няколко години, прибирах се от работа когато на улицата ме спря млад мъж, при това излеждаше доста прилично, не приличаше на клошар. Помоли ме за 2 лева, защото бил гладен. Вместо пари му предложих да му купя сандвич. Съгласи се и това ме наведе на мисълта, че не е някакъв изпаднал тип, просто наистина е имал лош късмет. За това докато си ядеше сандвича се сетих, че в нашата фирма търсеха хора, по това време работех в Креми. Питах го какво е работил и се оказа, че бил стругар. Викам си, идеално. Още утре ще питам в човешки ресурси, може да успея да му помогна на човека. Дадох му визитка, обясних му как да се свърже с мен и му казах възможно най-скоро да дойде. Чаках да се обади, чаках... ден, два, три... накрая забравих за цялата история. Няколко месеца по-късно пак ме спря на улицата, пак искаше пари. Категорично му отказах.
Та един съвет към авторката. Колкото по-скоро разбере, че от паразитите нищо няма да излезе, толкова по-добре! Ако тези родители бяха толкова загрижени за децата си, вместо да ги пращат да просят, щяха да помолят други майки да ги гледат докато те отидат да си потърсят работа. Но не го правят. Защо ли? Защото Манго се плаши само от едно нещо, да го накараш да работи! Е, при това положение как да проявя съчуствие? Да съчуствам и да помогна на човек, който полага някакви усилия, защото в крайна сметка, животът е шарен, не се знае до къде можем да стигнем и ние, но както и да се стече животът ми, едно е сигурно, никога не бих си позволила да използвам дете по такъв начин!
Не знам, това си е лично мнение, вие може и да мислите иначе, но лично аз не изпитвам никаква вина за това, че Манго и Айше били бездомни и нямали работа и пари! В крайна сметка нищо в тоя живот не идва даром. Да, аз имам работа и дом, но ми отне 20 години за да получа необходимото образование! А в това време какво прави Айше? Докато хората като мен тичаха от училище на уроци и на какви ли не допълнителни курсове, тя не спира да ражда. Е, сама го е избарала! Никой не я е бил по главата да роди 15 деца! Така, че да си носи последствията! Няма как да съчуствам на човек, който сам и съвсем съзнателно се е обрекал на мизерен живот! Защото безспорно е по-лесно да обикаляш по баровете и кръчмите от 12-годишна вместо да ходиш на училище, но после нямаш право да ревеш, че си бедна и необразована! В това отношение поне, няма как да ревът, че са дискриминирани. Образованието до 16 годишна възраст е лесно достъпно. Не казвам, че със завършен 8-ми клас Айше ще си намери супер работа, но с 3 -ти клас съвсем няма шанс. Ама то тия глави са ни дадени да мислим с тях...
А сега аз да попитам авторката: Като и стана толкова мъчно за горките дечица направи ли нещо за тях? Вместо да им даваш солети, да беше звъннала на социалните! Защото проблемът им няма да се реши нито с даването на солети, нито с 10-те лева, които са поискали! Но, не! Авторката не само не е направила нищо за тези деца, но дори се опитва да вмени вина на всички нас, че видиш ли заради нашето бездушие имало бездомни хора! Браво! Супер! И какво да направя аз? Да си взема целия катун вкъщи?! Това ли да направя?
Защото в отговор на обвиненията, че ние, които имаме дом и някаква сигурност, не правим нищо, ще разкажа една друга история. И тогава ще разберете защо вече не помагам. Беше преди няколко години, прибирах се от работа когато на улицата ме спря млад мъж, при това излеждаше доста прилично, не приличаше на клошар. Помоли ме за 2 лева, защото бил гладен. Вместо пари му предложих да му купя сандвич. Съгласи се и това ме наведе на мисълта, че не е някакъв изпаднал тип, просто наистина е имал лош късмет. За това докато си ядеше сандвича се сетих, че в нашата фирма търсеха хора, по това време работех в Креми. Питах го какво е работил и се оказа, че бил стругар. Викам си, идеално. Още утре ще питам в човешки ресурси, може да успея да му помогна на човека. Дадох му визитка, обясних му как да се свърже с мен и му казах възможно най-скоро да дойде. Чаках да се обади, чаках... ден, два, три... накрая забравих за цялата история. Няколко месеца по-късно пак ме спря на улицата, пак искаше пари. Категорично му отказах.
Та един съвет към авторката. Колкото по-скоро разбере, че от паразитите нищо няма да излезе, толкова по-добре! Ако тези родители бяха толкова загрижени за децата си, вместо да ги пращат да просят, щяха да помолят други майки да ги гледат докато те отидат да си потърсят работа. Но не го правят. Защо ли? Защото Манго се плаши само от едно нещо, да го накараш да работи! Е, при това положение как да проявя съчуствие? Да съчуствам и да помогна на човек, който полага някакви усилия, защото в крайна сметка, животът е шарен, не се знае до къде можем да стигнем и ние, но както и да се стече животът ми, едно е сигурно, никога не бих си позволила да използвам дете по такъв начин!
Не знам, това си е лично мнение, вие може и да мислите иначе, но лично аз не изпитвам никаква вина за това, че Манго и Айше били бездомни и нямали работа и пари! В крайна сметка нищо в тоя живот не идва даром. Да, аз имам работа и дом, но ми отне 20 години за да получа необходимото образование! А в това време какво прави Айше? Докато хората като мен тичаха от училище на уроци и на какви ли не допълнителни курсове, тя не спира да ражда. Е, сама го е избарала! Никой не я е бил по главата да роди 15 деца! Така, че да си носи последствията! Няма как да съчуствам на човек, който сам и съвсем съзнателно се е обрекал на мизерен живот! Защото безспорно е по-лесно да обикаляш по баровете и кръчмите от 12-годишна вместо да ходиш на училище, но после нямаш право да ревеш, че си бедна и необразована! В това отношение поне, няма как да ревът, че са дискриминирани. Образованието до 16 годишна възраст е лесно достъпно. Не казвам, че със завършен 8-ми клас Айше ще си намери супер работа, но с 3 -ти клас съвсем няма шанс. Ама то тия глави са ни дадени да мислим с тях...
Добре дошла !
И пак прописа , момиче ! Гуш !
цитирайИ пак прописа , момиче ! Гуш !
Да! Радвам се, че намерих време, защото писането тук е като наркотик, ще правиш, ще струваш, но все ще намериш начин да драснеш по някой ред. Пък било и в работно време. :-) Благодаря, че намина! Хубаво е да се върнеш и да видиш, че все още те помнят.
цитирайСпомням си за едни ромки от "тази сутрин" по БТВ, за които не би казал човек, че са такива - образовани, разботещи... борещи се... Всичко е и въпрос на избор.
цитирайТака е. И аз познавам такива. Живеят в апртамент, пращат децата си на училище, работят... с две думи съвестни граждани. И аз нямам нищо против тях, но някой да ми натрапва вина, че някаква мангалка пращала децата си да просят и аз едва ли не съм бездушна, че не им съчувствам, е не съм съгласна!
цитирайСъгласна съм , всичко е въпрос на избор.Няма какво да им се връзваме , защото ние ако не си платим тока , ще ни откачат, но за братята роми не е така .Стига да искат могат и да се образоват и да работят ,така че......Изборът си е техен и ние няма з а какво да изпитваме угризения.
цитирайТака е, обаче ме порази нещо друго. Това, че Айше пращала децата си да просят си е в реда на нещата, но ме порази реакцията на авторката на историята. От една страна самата тя и другите майки не са направили нищо за тези деца, защото съгласете се даването на дъвки, солети или стари дрешки определене не е сериозна помощ, а от друга страна тя обвинява хората в бездушие и се опитва да им натрапи вина, че тези деца нямат дом. Хъм, на мен ли ми се струва или с писанието си авторката се опитва да приспи собствената си съвест, която макар и късно, се е събудила и сега я тормози, че не се е обадила на социалните, защото е пределно ясно, че това са деца в риск? На мен поне на това ми прилича. Е, да... не се обадих на социалните, ама им дадох дрешки и 10 лева, а вие сте бездушни, защото не бихте споделили вашите солети/пуканки с тези деца! Явно това е целта на писанието. Да успее да се самоубеди, че не е чак толкова лоша и все пак е направила нещо, за разлика от повечето хора, които не биха си мръднали и пръста за тези деца.
цитирай
7.
hristo27 -
Сещам се преди няколко години, една ...
16.08.2011 10:58
16.08.2011 10:58
Сещам се преди няколко години, една циганка с две малки циганчета просиха хляб от възрастна жена в едно село. Докато старицата отиде в къщи да им донесе хляб и сирене, те отарашиха всичко ценно заедно с пенсията, кято беше получила предния ден, след което избягаха.
Коментарът остава за тези, които толкова жално и милно реват за бедните цигани!
цитирайКоментарът остава за тези, които толкова жално и милно реват за бедните цигани!
Да и за съжаление това не е изолиран случай.
цитирайми обяснява една циганка, а детето сгушило се в нея похапваше сладко, сладко едно сочно кебапче. Те просто не искат да работят, те са мързеливи и асоциални. Не знам как ще се справим с този проблем. Хубава вечер и много усмивки!
цитирайТочно така си е.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.