Днес се замислих колко малко му трябва на човек за да се усмихне. Хубава книга, весел филм и един кратък SMS. На мен поне това ми беше достатъчно, за да се усмихна и денят ми да е слънчев. Да, някога винаги чаках да се случи нещо грандиозно, някакво неземно щастие да ми се изсипе на главата, но един специален човек ме научи да забелязвам и да се радвам на малките неща, защото сега съм млада и имам чувството, че ще живея вечно, но знам, че някой ден ще остарея и ще погледна назад. Неискам тогава да видя само сълзи и мрак. Ще ми се да има и светли спомени и усмивки. Затова сега ще изтрия сълзите и ще се усмихна, защото всеки един ден е уникален и няма да се върне вече, а времето, уви, следва своя ход и никой неможе да го спре.
Понякога не е лошо да помним това!