Ех, поводът по който ще пиша днес не е хич весел, ама пък това е един от начините да си го върна елгантно на някои хора без да се принизявам до тяхното ниво. Работя в доста известна фирма, но с много проблеми. Или може би трябва да кажа работех, ама все още незнам. Във вторник след обеда, буквално 15 мин преди края на работния ден, бях извиката от ТРЗ-то и ми беше съобщено, че смятат да ни закриват отдела. Ей така, без предисловия. Щефът е в отпуска и няма към кой да се обарна за съвет и подкрепа. Освен това, начина по който се държа въпросната госпожа беше повече от гаден. Формално ми предложи друга работа, но на позиция напълно неподходяща нито за образованието ми, нито за опита ми. Знаеше, че няма да приема, но искаше да ме унижи. Освен това, бях любезно посъветвана да не споделям нищо със съпруга си! Той работи в същата компания и е на по-висока позиция от мен. Да, ама аз реших, че тая няма да я бъде и още на друтия ден сутринта се замъкнах дирекно в кабинета на директорката по човешки ресурси. Поговорихме си и хич не ми хареса това което каза, ама поне обеща, че ще се опита да намери нещо подходящо за мен.  Не че и вярвам много. Но най-забавното е, че два дни всички само говорят, а не са ми дали нищо официално. А междувременно компанията беше обявено във фалит (тук май всички се сетихте за коя компания става дума).  Така, че аз съм си тук, без шеф и без отдел. И мисля, че имам пълното право да отказвам работа. Тъй де, отделът уж не съществува. Ама преди да ме уволнят, мисля да си направя няколко шеги с тях. Как мислите дали идеята да изпратя песента "Time to say goodbye" на директорката по човешки ресурси е добра? Ако няма чувство за хумор, толкова по-зле за нея. Колкото до великото ни ТРЗ, няма какво да коментирам. Мога да й кажа само едно: "На тоя свят всичко се връща!" Много хора е унижила, много сълзи е предизвикала и някой ден ще си плати. Това е. Моля, дайте ми съвет как да изляза с чест от тази каша. Харесвам си работата и неискам да я загубя, но няма да се оставя да ме правят на парцал заради нечие удоволствие.