Съгласна съм с теб, че децата трябва да си изживеят детството, но знаеш ли кое ме впечатли в статията? Това, че имената на предметите започват с думичката "разбиране" - "математическо разбиране, научно и техническо разбиране, разбиране на хуманитарните, обществените науки и околната среда".
Ако сравним това с българското образование май няма нищо общо. Единствената дума широкоизползвана при нас е уча. Учителите казват - и да си научите уроците. На никой не му хрумва, че нещата не се учат, а се разбират, при нас ми се струва, че все още с пълна сила върви наизустявянето. Добре, че все пак въведоха тестовете.

Напълно съм съгласна. Тук децата не разбират нещата, а ги назубрят дословно. И не само децата, за съжаление. В университета е същото. Имах колеги, които директно не разбираха нищо! Но пък имаха добра памет и така си изкарваха изпитите. И това ни е големият проблем. Децата не разбират нищо от преподавания материал, защото той е обяснен по твърде сложен начин, съответно им е скучно и нямат желание да ходят на училище. Според мен, от там трябва да се почне. Да се намери начин на децата да им е интересно, а не ученето да се превръща в безкрайно зубрене на неразбираеми неща, които ще бъдат забравени веднага! Защото на никого не му е нужно това после в живота. Работодателите искат от теб да знаеш и да можеш, а не да си зазубрил на изуст учебниците. Бях направо потресена, когато на една среща по проблемите на управлението на човешките ресурси в компанията, в която работех, директорката по човешки ресурси каза следното: Ама, аз неразбирам защо искат да стачкуват, в учебниците пише съвсем друго!!! Щях да падна! И това е директор човешки ресурси в една от най-големите фирми в България! Т.е. жената не е мръднала на крачка от нивото, на което е била в университета. В учебниците пише... да се чуди човек как не е натрупала поне малко практически опит и не е разбрала, че когато става дума за хора, нещата не винаги са точно както пише в учебника. Лошото е, че и децата в България се подготвят точно за това. Да вярват безрезервно на написаното в учебниците и на учителите, но не и да могат да мислят и сами да си вадят заключения.

Да, трябва училището да стане привлекателно за децата и разбира се полезно. Зазубрянето на текстове може да стане и в домашни условия. Права си за всичко казано до тук и в университетите е същото, после няма кадри, няма гражданско общество. Ако децата не вярват безрезервно на учебниците и учителите ще започнат да задават твърде много въпроси, а няма кой да отговаря.
Приятен ден.

ще дам само един пример ,който съм изживяла лично . С брат ми имаме около година разлика във възръстта , аз съм по-голямата. Като тръгнах ,на училище искаше и той ,за да не му е скучно . Нашите го пуснаха и той се справяше много добре ,защото е умно момче ,но отам тръгнаха проблемите . Той беше нормален на ръст за възръстта си ,но по-дребен от останалите момчета в класа ,започнаха да го тормозят и бият ,е аз като по-голямата кака го защитавах и съответно понякога и двамата изяждахме боя. Според мен ,няма нужда да се бърза и да се отнема от детството , ще имат достатъчно време да пораснат .