Казват, че светът е оцелял защото се е смял. Дали е така нямам представа, но на мен хуморът винаги ми е помагъл в трудни моменти. Като вчера, например. Аз хубаво осъдих бившия си работодател и искат или не трябваше да ме върнат на работа, обаче знаех че ще ми направят живота черен. Е, не стана така, защото работих точно една седмица! Дори не си направиха труда да ми дадат компютър, но както и да е. Очаквах, че ще ме съкратят, защото заради ред причини и без това в компанията има масови съкращения, но все пак не ми беше приятно, въпреки че знаех, че нямам бъдеше там. А и кой ли има? За сведение, колегите не са получавали заплати от месеци, повечето са в неплатена отпуска и  е само въпрос на време да ги съкратят всичките. И така, връчиха ми заповедта вчера около 12 и нещо и първата ми мисъл беше да се заключа в стаята си и да се отдам на киселото си настроение. Обаче ми хрумна нещо по-добро. Реших, че въпросната злоба, която ме уволни ще позеленее от мъка, ако ме види щастлива. И затова с най-чаровната си усмивка влязох в кабинета й за да й благодаря, че ме е съкратила и по този начин ми дължи още едно обезщетение, защото ме е съкратила без обичайното предизвестие от 30 дни! Ама само дето не се разхилих като й видях изражението. Едва ли е очаквала това! Сигурно е мислила, че едва ли не ще се разплача и ще я моля да не ме съкращава. Смях! Е, направо ми оправи настроението тази! Разбрах, че с такива като нея друг начин няма. Иначе ще те съсипят!