Постинг
01.06.2010 10:53 -
Честит празник!
Автор: rpatel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1033 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2010 10:54
Прочетен: 1033 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 01.06.2010 10:54
Ех, вчера ли беше или преди 100 години, когато на този ден получавах подаръци и ме водеха на разхода и ми купуваха сладолед, а след това отивахме на люлките и на този ден възрастните никога не се мръщеха, че искат да си тръгват, а ме оставяха да си се люлея колкото си искам. А аз обичах да се люлея и то много. Когато бях малка ми викаха "царицата на люлките". Можех да прекарам там часове наред. Даже си имах любима детска площадка с люлки. Не че не съм се люляла и на други места, ама на повечето детски площадки имаше много деца и малко люлки и трябваше да се изчакваме и не можеше да се люлееш до насита, за това мама си знаеше къде да ме води. Ех... спомени, спемени! Да взема да разказвам сега за дъвките "Идеал", за захарните петлета, за пелетите и за лимонадата... ще решите, че се държа като бабичка, която се рови в спомените си. Ама какво ли знаят днешните деца? По цял ден стоят пред компютрите, като им се дояде нещо отиват в MacDonald`s или си поръчват пица... а ние се радвахме на българския шоколад, пиехме лимонада и скачахме на ластик. И като стана дума за ластик... от години не съм виждала момичета да скачат на ластик, а някого беше въпрос на престиж да си имаш собствен ластик и да умееш добре да скачаш на него! Колкото по добре се справяш толкова по висок рейтинг имаш в очите на съученичките ти и всички искаха да си играят с теб. За това беше много важно да си добра. Аз, например, тренирах най редовно. За да мога да блесна в голямото междучасие. Дори и на двора или в парка да нямаше мои приятелки или когато валеше. Тренирах вкъщи! Карах баба ми, баща ми, сестра ми (мама винаги отказваше с мотива, че има работа) или който беше свободен, да ми държи ластика (ако всички бяха заети го закачах на някой стол) и скачах ли скачах. Сега като се замисля за съседите от долния апартамент... ама всъщност те дори не са се впечатлявали, защото имаха 3 момчета гори-долу на моите години. Те пък какъв шум вдигаха като играеха! Ех... до утре мога да разказвам и пак ще се сещам да добавя още нещо.
Но както се казваше в една песен: Светът върви напред, а не назад. За това, по добре да спра и просто да пожелая на сегашните деца, весел, макар и леко дъждовен, празник! И да се радват на тези години, че свършват бързо, а не вечно да се правят на големи и все да чакат да пораснат. Е, да. И аз исках да "стана голяма" възможно най-бързо и да "си правя каквото искам", а не да слушам мама, ама после нещата с "правенето на каквото си искаш" нещо не се оказаха точно така както ми изглеждаха когато бях на 5.
Но както се казваше в една песен: Светът върви напред, а не назад. За това, по добре да спра и просто да пожелая на сегашните деца, весел, макар и леко дъждовен, празник! И да се радват на тези години, че свършват бързо, а не вечно да се правят на големи и все да чакат да пораснат. Е, да. И аз исках да "стана голяма" възможно най-бързо и да "си правя каквото искам", а не да слушам мама, ама после нещата с "правенето на каквото си искаш" нещо не се оказаха точно така както ми изглеждаха когато бях на 5.
Само че бих добавила към твоето послание към днешните деца и още нещо. Нека завинаги да запазят детето в себе си и да не го забравят, защото това ще им помогне да преодоляват трудностите в живота. Децата имат вроден оптимизъм и някак морето им е до колене. Ако подходиш към разрешаването на даден проблем с предварително положителна настройка, то вероятността да се справиш с него е много по-голяма, отколкото ако подходиш със страх и несигурност в собствените си сили. Ето защо се обръщам и към всички непорастнали деца, бъдете такива, каквито сте още дълги години за да се съхраните с млада душевност и бодър дух.
цитирайПрекрасно пожелание! Заставам зад думите ти 100%! Важното е духа ти винаги да си остане млад и да не спираш да мечтаеш, пък дали ще си на 5 или на 85, няма значение щом си съхранил детското в себе си.
цитирайПоздравът е в моя блог!
Усмивка!
цитирайУсмивка!
Мерси! Няма значение, че малко сме попрехвърлили детската възраст, щом се чустваме деца, защо да не празнуваме. А и в крайна сметка в очите на родителите си винаги ще си бъдем деца дори и на 50 да станем. Факт! :-)) Честит празник и на теб!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
